Може ли животът ни да продължи без тях? Вероятно не, транспорта е съществувал от хилядолетия, от личния кон на султана, кобилата на шейха, камилата на хадифа, рикшата, носилката, велосипеда. Голямата промяна настъпи когато сложихме двигатели, от персонално средство за улесняване на придвижването – т.е. заместването на краката по надолнища и заместването на пренасянето на тежестта от единия крак върху другия , през въртене на педали на велосипед – ние преминахме на натискане на педали седнали удобно в кресло тип диван 
И от там тръгнахме да строим култура на култа към колата – по-бързо, по-мощно, по-голямо, по-удобно, та чак до по-ефектно и направо персонализирано до уникалност.
Оптимизирането на превоза обаче е на заден план. Всъщност липсва, днес всеки може да кара от мотопед до 3 тона кола в градски условия. Реално всяка малка група хора – от сам човек, до фамилия от мъж+жена+3 деца+баба и дядо, имат нужда от три коли – градска кола*, извънградска кола (магистралка)**, джип за насечена местност***.
Дефинирам понятията :
• градска кола – 2 местна кола за градски условия, малка, маневрена, супер икономична (примерно за бензинов двигател – 1.5л/100км), максимална скорост 60км/ч – реално нямате нужда от по-голяма скорост в градски условия. Кола която да се паркира лесно, да струва малко и да върши единствено това което искаме от нея – доставка бързо и лесно на 1-2 души на разстояние 10-20км всеки ден.
• Магистралка – бърза кола за пътуване между градове. Варира от порше/ламбурджини до Пассат комби. С една дума кола, която в градски условия не ви трябва и е използваема само когато имате нужда да развивате по-високи скорости или да носите по-голям багаж. Абсолютно неоптимизирана за градски условия – нито ще използваме ускорението и от 1-100 за 4секунди, нито ще има смисъл да караме с 150. И е смешно да карате 1.5 тона кола комби за да пренесете човек от 80 килограма на 10км.
• Джип – от скапан път до абсолютно насечена местност тип – пътя липсва карай по камънаците. Тотално не оптимизирана за градски условия или за магистрала – огромна, огромен разход на гориво, опасна за другите при катастрофа в градски условия, неустойчива при високи скорости (главно заради височината й, което пък е задължителна характеристика за насечени местности)
Но 99% не могат да си позволят 3 коли – нито удобство при паркиране, нито финансова възможност. Затова повечето си вземат 4 местна кола магистралка за градски условия + извънградско или джип който да карат навсякъде. Никой не може да бъде винен за това, такива са обстоятелствата, индивидуално всеки е принуден да избира да кара джип през повечето време и да му плаща бензина или да притежава например две коли – един джип и една магистралка. Цената на бензина само за един джип, която като индивид той ще плати е по-малка от поддържането и бензина на две коли. Както и хората които карат 4 или 7 местно комби в градски условия – две коли е повече от една голяма кола.
Потърсих решение и го намерих чрез анализиране на следната ситуация – какво правим ако имаме нужда от нещо по-голямо за превоз на мебели например. Ами обикновено наемаме такъв, т.е. транспорт пристига, оптимизиран именно за задачата, която сме му възложили. По- малка кола, дори огромен пикап не винаги върши работа – примерно за два дивана + спалня и гардероб. Въз основа на този способ може да разработим оптимизирана схема на наемане на коли. Не е нужно избора на кола да се специфицира в едно возило за следващите 10 години. Ако трябва да изработя решение само въз основа на сегашните си представи за технология и да приема че няма да има тотално развитие на магнитни влакове например или да речем форма на телепортация, както и че населението ще продължи да има същата нужда от същия вид персонален транспорт – аз си представям решението така :
• Организирането на мрежа от авто паркове от автомобили, които да поддържат статистически организирана бройка автомобили – Х количество градски , У количество магистралки, Z количество джипове. X + Y + Z = средностатистическата нужда от всички коли за града/квартала дори в натоварените съботи и недели. Това може да се допълни и компенсира с влакове пътуващи с 300км/час и движещи се само събота/неделя например. Не всички предпочитат 5часа до морето с кола пред 2часа до морето с влак например.
• При нужда от кола за различни условия от тази която сте наели в конкретният момент, например 5 дена сте карали градска кола, но в петък вечер имате нужда от магистрален тип за да стигнете в събота сутринта до варна и да се топнете в морето – сменяте градската си кола със магистралка, плащате си за услугата някаква минимална такса защото реално оставяте градска кола в софия за ползване от други и излитате с оптимизирана за вашето пътуване кола. При пристигане, заменяте магистралката с градска – защото така или иначе 130км/час не са ви нужни във Варна и една седмица щастливо си карате насам натам из Варна с разход 1.5/2л на час.
• По този начин ще разполагаме винаги със точния модел кола от който имаме нужда, и с това оптимизиране ще спестим и гориво и амортизация на превозните средства във световен мащаб.
Както и във статията за мобилните оператори, ще изброя проблемите които виждам със сегашната система както и ползите в краткосрочен и дългосрочен интервал.
Проблеми и пречки в монетарната система :
1. Основен проблем ще е лобирането и активните мерки(стигащи до поръчкови убийства), на всякакви петролни компании и енергиини тръстове, които ще се чувстват застрашени от това че петролната консумация може да спадне. Дългосрочните ползи и особено поражения – природни или социални обикновенно се пренебрегват когато има възможни краткосрочни печалби.
2. Ценностната система наложена чрез реклама, медии – основно телевизия, списания и филми, насочена към оформянето на представа за това, че голямата кола е по-сигурна(изтъквайки конкретни обстоятелства като например джип при удар със стълб, и избягвайки да се споменават например устойчивостта на този същия джип при скорост 150км/час), по-удобна (това за паркирането на комби в софийските улици се пропуска), по-икономична защото е по-нова (3 тона кола с 5 литров двигател не е икономичен начин за преместването на двама души тежащи 150кг сумарно за 10 километра градско каране).
3. Директни откази на индустрия да се преустрой към оптимизиране на производството на леки коли за градски условия.
Ползи при този подход :
1. Създаване на инициатива сред производителите да произвеждат все по-ефективни коли с по голям експлоатационен период, в крайна сметка ако не работят по модела „да произведем кола която да трябва да бъде сменена до 5 години, може да произведат нещо по дълготрайно” + насочване към стандартизиране и опростяване на частите и модулен принцип при построяването на колите – ако новия двигател които произведем е по-хубав – да може да се смени само този модул например.
2. Оптимизиране на транспорта и намаляване рязко на потреблението на ценен ресурс като петрол за горене – от там извличаме всичките ни торове, доста видове незаменими химикали, пластмаси, найлони, лекарства, гума, бои и много други.
3. Оптимизиране на возилата – всеки път ще може да караме точно това от което имаме нужда. И естествено това специализиране на колите ще създаде инициатива за създаването на доста по ефективни автомобили. Например максимална скорост от 60км/час за градска кола ще намали обемите на двигателите за такива коли с около 50%.
4. Намаляването на инцидентите по пътищата – ако всички карат добри коли оптимизирани за конкретните условия в които се намират няма да има толкова катастрофи. Реално няма да може да се стигне до силен удар в градски условия защото възможната скорост която можете да постигнете е достатъчно ниска за да спрете в повечето случаи (забележете не позволената, възможната).
5. Града става доста по-чисто място, парко местата за градски коли ще са доста по-малки.
И едно кратко разсъждение относно модерните коли – защо въобще позволяваме да се създават или внасят коли които могат да развиват скорост над 130км/час? Нали такава скорост автоматично би трябвало да значи нарушение, дори в условията на магистрала. Освен по лентите на пистите за Формула 1, къде другат ще е позволено да се развиват такива скорости. Въпреки това виждаме коли на които на километража пише от 200 до 420. Едно устройство за лимитиране на скоростта до позволената – например радио излъчвател вграден в знаците покрай които минаваме подава сигнал на устройство в колата , това автоматично и безпроблемно би решило 70% от проблемите във „войната по пътищата”. Дори да е само на входа и изхода на града – пак може да се лимитира скоростта която МОЖЕМ да видим. Няма да разчитаме на камери и полицай, просто ще изчистим проблема по дизайн.
Posted on October 8th, 2009 by admin
Filed under: Критика към сегашната система | No Comments »
